петък, 2 декември 2011 г.

. . . . Мъгливо утро на яз.Йовковци






Есенни щрихи

Голи клони,
гол вятър
и голо небе.
Пустота.
Тишина.
Необятност.
Жълти,
мокри,
студени листа.
Самота....


сряда, 2 ноември 2011 г.

Аз ли съм или не съм?!

Бременни мисли ....
или реалните трепети, чувства и мисли на една млада, неопитна и сравнително нормална (засега) бъдеща майка.

Как животът ти се променя – Побъркваш се. В буквалния смисъл. Започваш да мислиш само и единствено за човечето, което расте в теб. Притесняваш се за щяло и не щяло. Добре ли се развива. Защо рита? Защо не рита? Защо ми е малък корема? Защо е голям? Нормално ли е това, а онова...

Страх, параноя, нерви, истерии. Спокойно! Всичко е хормони и минава. Или почти всичко. Защото ти самата вече си на заден план. Малкото извънземно е по-важно от всичко. Става подсъзнателно и несъзнателно. И продължава цял живот.

Аз ли съм или не съм?!

Не знам дали вече съм станала жена. Или ще стана като родя. Знам, че ще запазя нещо и от момичешкото си мислене. И от себе си.

Но със сигурност няма да съм същата. Вече не съм.







вторник, 27 септември 2011 г.

Скоковете край с.Медвен


                Шуми водопадът!
                Изсипва се – страшен...
                гърмяща,
                студена
                вода!
                Достигнах до него,
                задъхан
                и прашен,
                през тъмната
                глуха гора...
                Вървях ден и нощ
                да стигна
                водите,
                които се леят безспир
                надолу,
                надолу...
                разбили скалите
                и падащи
                в мътния вир!

                Какво ме влечеше
                към тази стихия?
                Как исках
                да махна с крила
                високо,
                високо над нея...
                не крия –
                това беше мойта мечта!
                Но ето, че стигнах
                и вгледах се плахо
                в дълбоката бездна
                под мен!
                Там –
                вреше,
                кипеше,
                клокочеше...
                сякаш се стапяше
                всичко
                под мен!
                И бързаше с устрем
                сред каменни маси,
                в пенливи и гневни вълни...

                Почувствах се силен!
                Усетих
                кръвта си
                в сърцето горещо
                да ври!
                И вместо
                нагоре
                самотен да литна,
                поисках
                напред да летя – с водите,
                които се бореха
                вихром,
                огласяйки с тътен
                света!
                                                         Мариан Кръстев 


Големия скок

Малкия скок


събота, 10 септември 2011 г.

Умира бавно този…

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете и не слуша музика,
който не открива очарование в себе си.

Умира бавно този…
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този…
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!"

Пабло Неруда

четвъртък, 25 август 2011 г.

Иракли е невероятно, приказно........Засега........Досега...


Не питай за цената на мечтата -
                                   бори се, литвай, падай и умирай!
                                   Носи я винаги напред - в ръката,
                                   възкръсвай, ставай, искай и намирай!
                                   Не я затварай в себе си, в душата...
                                   Изправен дишай, никога не спирай.
                                   мечтай за радостта, за красотата.
                                   С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
                                   тя ражда и мира, и светлината,
                                   с кръвта заплаща любовта и свободата.
                                   Не питай за цената на мечтата.

                                                Людмил Янков
                                                                                                       1984г.


сряда, 13 юли 2011 г.

Безгласно.....

Усамотена
на брега на морето
стоя
и разбирам, че само
така
е възможно да
дишам.
Да се сливам със 
всяка вълна
и свободна след
туй да издишвам
шума от деня,
който пак си
отива.
Да зареждам очите с 
искра
 от залязващо слънце
и безгласно 
да роня слова
към душата с молба
за  покоя,
който май и не
искам.
Да прегърна отново
света,
изтъкан от вихрушки.
Да оставя те тука,
тъга…
Само днес и за 
днес…
 А ти, бряг, чакай ме
утре!

Мариана Вълкова




събота, 7 май 2011 г.

* * * * * * * * * * Мълчалива любов * * * * * * * * * *

                                      Целувам те, защото те обичам!
                                      От ветрове не те ревнувам.
                                      Не се кълна, не коленича.
                                      Обичам те и те целувам!
                                      Не ми е нужно твойто вчера,
                                      а утре е така далече.
                                      Мълчанието е едно доверие.
                                      Очите-тихо красноречие.
                                      Мигът в прегръдка да затворим.
                                      Да бъде наш, да бъде вечен.
                                      И който първи проговори,
                                      той първи не обича вече!



неделя, 10 април 2011 г.

Магията на Ахтопол

      Морето свлича синята си риза
      и расото си облачно намята.
      Сърдита мълния от хълма слиза.
      Вълна подгонва яростно вълната.











четвъртък, 31 март 2011 г.

Балчик – сълзата на рая

                ”... И там, на тоя бряг пустинен,
                 от вечните води и милван, и терзан,
                 на вярна стража спрян, един чертог старинен,
                 един чертог зловещ виши безгласен стан.
                 В градините, мечта несмела замечтани,
                 трепти на страх и скръб отровната роса
                 и в мъртвата вода на мъртвите фонтани
                 оглеждат своя сън безсънни дървеса.
                 Стени и сводове спокойна тлен прояжда,
                 мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,
                 и никой ведър час там радост не обажда,
                 че никой сребрен рог там празник не вести.
                 Понявга само в сън безсилен лъх повява,
                 и в трепета болнав на мигом сепнат стон
                 проеква тъмна жал по девствената слава
                 на някой овдовял и обезславен трон...”

  „Легенда за разблудната царкиня”, Димчо Дебелянов