. . . . Мъгливо утро на яз.Йовковци

Есенни щрихи

Голи клони,
гол вятър
и голо небе.
Пустота.
Тишина.
Необятност.
Жълти,
мокри,
студени листа.
Самота....

Аз ли съм или не съм?!

Бременни мисли ....
или реалните трепети, чувства и мисли на една млада, неопитна и сравнително нормална (засега) бъдеща майка.

Как животът ти се променя – Побъркваш се. В буквалния смисъл. Започваш да мислиш само и единствено за човечето, което расте в теб. Притесняваш се за щяло и не щяло. Добре ли се развива. Защо рита? Защо не рита? Защо ми е малък корема? Защо е голям? Нормално ли е това, а онова...

Страх, параноя, нерви, истерии. Спокойно! Всичко е хормони и минава. Или почти всичко. Защото ти самата вече си на заден план. Малкото извънземно е по-важно от всичко. Става подсъзнателно и несъзнателно. И продължава цял живот.

Аз ли съм или не съм?!

Не знам дали вече съм станала жена. Или ще стана като родя. Знам, че ще запазя нещо и от момичешкото си мислене. И от себе си.

Но със сигурност няма да съм същата. Вече не съм.

Скоковете край с.Медвен

                Шуми водопадът!

                Изсипва се – страшен...

                гърмяща,

                студена

                вода!

                Достигнах до него,

                задъхан

                и прашен,

                през тъмната

                глуха гора...

                Вървях ден и нощ

                да стигна

                водите,

                които се леят безспир

                надолу,

                надолу...

                разбили скалите

                и падащи
                в мътния вир!

                Какво ме влечеше

                към тази стихия?

                Как исках

                да махна с крила

                високо,

                високо над нея...

                не крия –

                това беше мойта мечта!

                Но ето, че стигнах

                и вгледах се плахо

                в дълбоката бездна

                под мен!

                Там –

                вреше,

                кипеше,

                клокочеше...

                сякаш се стапяше

                всичко

                под мен!

                И бързаше с устрем

                сред каменни маси,

                в пенливи и гневни вълни...

                Почувствах се силен!

                Усетих

                кръвта си

                в сърцето горещо

                да ври!

                И вместо

                нагоре

                самотен да литна,

                поисках

                напред да летя – с водите,

                които се бореха

                вихром,

                огласяйки с тътен

                света!

                                                         Мариан Кръстев 

Големия скок

Малкия скок

Умира бавно този…

Умира бавно този…
който не пътува,
който не чете и не слуша музика,
който не открива очарование в себе си.

Умира бавно този…
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този…
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този…
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този…
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно… Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!"

Пабло Неруда

Иракли е невероятно, приказно........Засега........Досега...

Не питай за цената на мечтата -

                                   бори се, литвай, падай и умирай!
                                   Носи я винаги напред - в ръката,
                                   възкръсвай, ставай, искай и намирай!
                                   Не я затварай в себе си, в душата...
                                   Изправен дишай, никога не спирай.
                                   мечтай за радостта, за красотата.
                                   С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
                                   тя ражда и мира, и светлината,
                                   с кръвта заплаща любовта и свободата.
                                   Не питай за цената на мечтата.

                                                Людмил Янков

                                                                                                       1984г.

Безгласно.....

Усамотена
на брега на морето
стоя
и разбирам, че само
така
е възможно да
дишам.
Да се сливам със
всяка вълна
и свободна след
туй да издишвам
шума от деня,
който пак си
отива.
Да зареждам очите с
искра
от залязващо слънце
и безгласно
да роня слова
към душата с молба
за  покоя,
който май и не
искам.
Да прегърна отново
света,
изтъкан от вихрушки.
Да оставя те тука,
тъга…
Само днес и за
днес…
А ти, бряг, чакай ме
утре! Мариана Вълкова

* * * * Устието на р.Камчия * * * *

с.Хлевене - между равнина и планина

* * * * * * * * * * Мълчалива любов * * * * * * * * * *

                                      Целувам те, защото те обичам!
                                      От ветрове не те ревнувам.
                                      Не се кълна, не коленича.
                                      Обичам те и те целувам!
                                      Не ми е нужно твойто вчера,
                                      а утре е така далече.
                                      Мълчанието е едно доверие.
                                      Очите-тихо красноречие.
                                      Мигът в прегръдка да затворим.
                                      Да бъде наш, да бъде вечен.
                                      И който първи проговори,
                                      той първи не обича вече!

Дворецът в Балчик - "Тихото гнездо" на една кралица

Един подарен миг съзерцание е повече от желанието за него.

Магията на Ахтопол

      Морето свлича синята си риза
      и расото си облачно намята.
      Сърдита мълния от хълма слиза.
      Вълна подгонва яростно вълната.

Балчик – сълзата на рая

                ”... И там, на тоя бряг пустинен,
                 от вечните води и милван, и терзан,
                 на вярна стража спрян, един чертог старинен,
                 един чертог зловещ виши безгласен стан.
                 В градините, мечта несмела замечтани,
                 трепти на страх и скръб отровната роса
                 и в мъртвата вода на мъртвите фонтани
                 оглеждат своя сън безсънни дървеса.
                 Стени и сводове спокойна тлен прояжда,
                 мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,
                 и никой ведър час там радост не обажда,
                 че никой сребрен рог там празник не вести.
                 Понявга само в сън безсилен лъх повява,
                 и в трепета болнав на мигом сепнат стон
                 проеква тъмна жал по девствената слава
                 на някой овдовял и обезславен трон...”

  „Легенда за разблудната царкиня”, Димчо Дебелянов

Тауклиман - заливът на птиците

Това море за мене е светиня -
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.

Петя Дубарова
Бургас, 1976