Безгласно.....

сряда, 13 юли 2011 г. 1 коментара
Усамотена
на брега на морето
стоя
и разбирам, че само
така
е възможно да
дишам.
Да се сливам със 
всяка вълна
и свободна след
туй да издишвам
шума от деня,
който пак си
отива.
Да зареждам очите с 
искра
 от залязващо слънце
и безгласно 
да роня слова
към душата с молба
за  покоя,
който май и не
искам.
Да прегърна отново
света,
изтъкан от вихрушки.
Да оставя те тука,
тъга…
Само днес и за 
днес…
 А ти, бряг, чакай ме
утре!

Мариана Вълкова




1 коментара:

Публикуване на коментар