Водопадът ( из недрата на вечното)

четвъртък, 27 януари 2011 г. 2 коментара
........Бягах от тъгата.Бягах от шума на града,от неговата суета,пищност и мизерия......Исках да ида в природата,едничка непричастна в човешките страдания.Бурите,които разклащат царства и народи не засягат нейното спокойствие,нейното гордо равнодушие...
    Изкачвам се все нагоре,изкачвам се полека всред гъсталаците от лещак,облечени в нова шума,
из каменлива и залутана пътека.Камъните се търкалят под нозете ми.Пътят става все по-върл и мъчен.Опасен преход,макар и кратък.....
     Продължавам по пътя си.Грохотът на водопада е все по-силен и по-близък.И той говори на душата ми нещо тайнствено и велико.Тоя говор на природата завладява чувствата ми;нищо вече от земното,от човешкото.
     Аз принадлежа вече на друг свят.......
Водопадът гърми,бухти,реве заглушително.Аз потъвам с наслаждение във вълните на тоя стихиен и гръмовит живот.Как всичко се изгубва сега в душата ми,отстъпва място само на това ново и съкрушително чувство на великото и стихийното!
     Но ето излизам пред самия водопад.......
                                                              
                                                                            Иван Вазов           май 1920г.



Синия вир край с.Медвен
Христовския водопад край с.Мийковци
Кая Бунар край с.Хотница






Скока край Тетевен
Водопадът  в Ботаническата градина / Балчик

2 коментара:

Публикуване на коментар